петък, 16 декември 2011 г.

                                                                           ...
Забранявам,край слагам на инат
Нощем грубите кошмари,дъхът ми да спира
Мислите все в една посока да се губят
Сърцето лудо да прескача,а на допир сякаш ток ме хваща
Загуби ме,забравиме,забравям те
Забранявам,край слагам на инат
До луната чак ще стигна,теб ще те забравя
На инат,ще видиш,на целия свят ще покажа,себе си ще докажа
Сълзите ще изчезнат,болката ще отмине.Аз,аз не съм сама                                                                   До луната чак ще стигна,теб ще те забравя                                                                                   Забранявам,край слагам на инат.

понеделник, 12 декември 2011 г.

Леко безчувствена

Леко безчувствена,коварна,с усмивка на лице,тя продължи своята разходка.Разходка из празния, студен коридор.Беше последният ден,последният ден на измами и лъжи,пренаситени и украсени.Зад усмивката се криеше едно дълбоко наранено момиче,зад грима стоеше едно реално същество.Маската и стоеше добре,отиваше й.Вратата беше близо,изходът далеч.Една крачка и си там,усилието далечно,илюзията вечна.
"Изборът е мой",това прошепна тя,отвори вратата,кракът се подаде на дневна светлина,сложи очилата,преметна си косата,усмихна се отново,затвори врата и продължи напред,с гордо вдигната глава,като една истинска дама.Навън слънцето се бореше с падналата мъгла,беше един късен декемврийски следобед.

петък, 9 декември 2011 г.


София.Толкова красива.Колкото стара,толкова и млада.Тя не спи,сякащ вечер се събужда.Нощем блести в хиляди светлини.
Петък,красива петъчна вечер,пълен чил аут.Хубава музика,приятно място,любими хора наоколо.Животът продължава да тече.Петък всяка минута е сладка.
Приятна събота и неделия.