Има дни,в които сме сърдити на живота и на съдбата.Всичко върви наобратно.Правим планове, а те не се сбъдват,прогнози за времето,бъдещето.После гледаме как те стават на пух и прах пред очите ни.Изпадаме в вътрешни депресии.Ставаме неспокойни,всичко около нас е в черно, смехът ни дразни.Но това е животът,нали?Винаги ще има хора,който да не ни харесват,да ни копират,да крадат от нас,да си преписват чужди качества,заслуги,но в края на деня,когато оставаме сами с себе си,ние знаем кой сме,а те не.Съвестта умора не хваща.Човек трябва да се изправя пред трудностите,да ги преодолява и да продължава напред.Такъв е светът наред с доброто има лошо,наред с красивото има грозно.Животът не е приказа,съдбата си играе с нас. Един ден,една минута,един следобед, могат да заличат месеци прекарани в страдание, самосъжаление и прочие.Могат да направят денят ни красив.А един ден може да направи животa ни красив.Та дори това да е едно кафе с приятели,среща с още приятели.Невероятното секси момче,което седи срещу теб с две невероятни мацки,но гледа точно теб.Питаш се защо теб.Обръщаш се,но зад теб няма нищо освен стена,а той продължава да те гледа,и да се усмихва. Какво можеш да направиш,освен и ти да се усмихнеш.Приятелите,те гордо изпълняват ордена на приятелтвото.До теб са в добро и зло.Навън вали сняг,а ти си на топло с приятели,какво по-хубаво.Трябва да се усмихваме по-често за хубавите неща,за хубавите хора,за хубавите моменти,а защо не с едно малко бурканче нутела,защо не?
Няма коментари:
Публикуване на коментар