събота, 31 март 2012 г.

Gabrielle Bonheur "Coco" Chanel

Има дни,има и сутрини,а защо не и събота,в които се нуждаем от история.Тази сутрин за мен бе такава.Събудих се в шест сутринта,неможех да заспя отново и реших да изгледам филм за великата и неповорима Coco Chanel.Филмът ми хареса,препоръчвам на всички,които не са гледали и имат свобдно време да го изгледат,Coco avant Chanel.Въпреки че,не разбирам и дума от звучния френски,реших,че по внушително би било да го изгледам на родния на дизайнерката език.
Coco avant Chanel разказва за историята на Gabrielle,на едно младо момиче преди да стане една велика жена,която ще бъде запомнена за вечни времена.Трудният и живот и изпитанията,които и предстоят.Филмът не ми стигна,апетитът за историята на Chanel не бе заситен и се разрових из интернет.Толкова вълнуваща,инетерсна,толкова борбена и решителна жена.
Габриел („Коко”) Боньор Шанел,родена на 19 август 1883 г. в малко градче във Франция, в долината на река Лоар.Oще от много малка тя се сблъскава с релния живот. Когато е само на 12 години,майка й умира от туберкулоза, а баща й скоро след това напуска дома им, под предлог, че трябва да си намери по-добра работа за да може да ги изхранва,нея,двете и сестри и трите и братчета.Прекарва девството си в приют за сираци,намиращ се в католически манастир. Ваканциите си младото момиче прекарва при роднини, които я научават на тънкости в шиенето които били отвъд уменията на монахините в манастира. На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва работа в местна шивашка работилница.Тогава в живота на младото момиче се появява плейбоя и милионер Етиен Балсан.С него Шанел започва любовна  връзка . Балсан, която я глези с всички блага на живот,изпълнен с лукс – диамантени,бижута, дизайнерски дрехи,както и приеми на които Коко среща елита на тогавашното френско общество. По това време тя започва да изработва и декорира шапки, което скоро от хоби се превръща в професия и смисъл на живота й.
Няколко години по-късно младата Gabrielle се превръща в Coco Chanel.
Коко има връзки с някои от най-влиятелните мъже за онова време, но тя никога не се жени за някой от тях. Когато е попитана защо тя не се оженва за 'Херцогът на Уестминстър' тя отговаря: "Имало е много Дукеси на Уестминстър, но има само една Шанел!". Коко Шанел е била наистина изключително независима и самостоятелна жена. Така доста от хората са били скандализирани заради нейните връзки с жени, но Коко не се грижи особено за това и живее живота си независимо от хорското мнение, като така нарушава всички принципи на традиционализма. Тя е имала открито лесбийски връзки във време, в което това е било считано за скандално и физически неестествено.
Коко Шанел умира от сърдечен удар на 10-ти януари 1971, на 87 годишна възраст, в апартамента си в парижкия хотел Риц. Погребана е в Лозана, Швейцария и върху надгробната й плоча е изобразена лъвска глава, символизираща зодиакалния й знак Лъв.Умира независима своботна,известа и велика.Определена  като пионер в модата.

понеделник, 26 март 2012 г.

her name is Spring

И вече официално е пролет.Топло и красиво.Минусите бяха заменени с плюсове,дебелите дрехи,палтата,пуловерите остават затворени в гардеробите.Пролетно слунце,пролетен дъжд.Улиците са пълни с хора,парковете с деца и разхождащи се на прекрасно време възрастни.
На вън е топло,слънцето пече,дните са дълги и чудесни,пълни с емоции.Хубава седмица на всички.

четвъртък, 8 март 2012 г.

i tried to drown my sorrows, but the bastards learned how to swim.

Когато бях малка ме беше страх от тъмното,от мрака,от самотата,от малки и тесни пространства. Имах чувството,че въздухът ми ще свърши всеки момент,но когато започнах да пораствам страхът се  променяше,увеличаваше или намаляваше,а понякога просто изчезваше.Някои от страховете си отиваха,други се появяваха.Страхът от бъдещето,от новото и от промяната,която предстои на всеки от нас рано или късно.Страхът от ''вечното''.Кратката и несъществуваща вечност.Тя, вечността не е за хората.Ние имаме само едни живот и в него всичко идва,за да си отиде.Борбата за същесвуване.Моментите,моментът.Опитваме се да го задържим колкото можем.Не искаме да го пуснем,да му се насладим,колкото може повече,но истината в този живот е,че всичко идва,за да си отиде.
Както е казала Фрида,страховете никога не умират,могат да се скрият някъде дълбоко в душата ни,но не умират.