понеделник, 2 юли 2012 г.

Мечтите могат и да се сбъдват

Когато незнаем какво искаме ,борбата е да разберем какво всъщност иска сърцето ни и тогава да се борим за него ,живеем само веднъж.

неделя, 1 юли 2012 г.

run

Докато прескачаше високата ограда на стадиона в 8 сутринта си мислеше за грешките,които бе допуснала през изминалата година.Едва вторият ден от ваканцията бе започнал,а тя беше другаде.Мечтаеше за независмост,пълна свобода,но все нещо и пречеше,искаше да го промени,знаеше,че може,беше силна.Ако една ситуация не и харесваше ,тя или я променяше,или променяше отношенияето си към нея,никога не се оплакавше.
Тичаше,слушаше buddha bar,опитваше се да се разсее,да изтрие всичко лошо от себе си , вътрешно също бягаше.Бягаше от мислите.За два дена тя се сблъска с толкова "идиотщина",така го наричаше.Опитваше да забрави,знаеше,че неможе да промени това което и пречеше ,беше нейн ред,трябваше да се промени,за да оцелее, трябваше да се промени.Знаеше ,че животът не е гаден,та той е красив просто хората са гадни.Тичаше,а музиката  се носеше заедно с нея,слънцето напичаше ,въздухът бе горещ,стадионът бе празен,беше само тя,тичаше и мечтаеше за свобода.Тя и истината.

вторник, 19 юни 2012 г.

Това е по-силно..

Това е по- силно.Някой помни ли как като малък ,така силно е желал някаква играчка,как някое момиченце се моли жално на майка си за някое красиво барби или някое момченце умолява баща си чак до сълзи за някое камионче.Това е по-силно.Когато порастнем и искаме така силно нещо,вещ или нещо много по ценно ,а може да е човек,но знаем ,че неможем да го имаме.Нещо вътре в нас ни тормози- гняв и ярост..неможем да имаме всичко което поискаме,и все пак това гласче в главата"невъзможни неща няма" ,това ни успокоява.
Това е по-силно.Искам..