and all her world was light and shadow.

като ден и нощ.

Прекалено разлини или пък не,а може би прекалено еднакви.Или не,не и пак не.Нищо не е като преди.В главата на Ева бе пълен хаос,хиляди парчета разпръснати по пода.Като пъзел,но от онези големите,сложни,които отнемат много от нашето време,за да бъдат решени.Слънцето грееше,но само от едната страна,от другата бе пълен мрак.По-страшен и от най-тежката буря.
                                                                                                                                                                   В другата част на Земята бе нощ,луната озаряваше с пълна сила земната покривка.Той си спомняше за нея.Нощта бе млада,но хладна.Дебелият есенен пуловер не бе способен да го стопли,спомените го натъжаваха.Спомените,защото те бяха част от миналото,а то никога нямаше да се върне.Да,той беше едно богато момче,богато на спомени,с времето загубило своето състояние.Духът си отиваше,а луната бе единственото добре приветствано нещо в неговото съзнание,като стар приятел.Един стар и добър познайник,съхраняващ историята,доказващ,че тя е съществувала,историята на две изгубени души.

Punk y're soul.

The time.

20 Септермври,краят на месеца наближава.Еесента започна,сезонът на хилядите тонове и цветове,падналите листа започна.Смяната на топло с студено,смяната на средата,хората.Животът започва да тече с обичайното темпо...А дали найстина,или не се е променил,цветовете не са се удвоили,дори утроили.Животът е хубав,всичко зависи от нас,животът е наш и може да бъде такъв какъвто го искаме ние.Все пак човек живее само един живот,нека го живеем както трябва,да извличаме максимата от всичко.Всичко е възможно,невъзможни неща няма,но цената найстина е скъпа.Времето е най-високата цена,която човек плаща.Време и търпение.

between blur and sharpen,there's music.

 Mузиката е живот,музиката е начин на мислене.Tя е ритъм,ритъмът на живота.

Real love оr just Delilah.

Цигари,дим и любовна мелодраматична музика от 5 сутринта до 5 вечерта.Ах,Дилайла...и пак драма,и пак драма.Драмата е част от усещането за любов,от любовния ритъм.
Нима любов е да седиш пред компютъра ,и да гледаш профила на човека в интернeт,а на живо и една дума да не можеш да обелиш.Изобщо какво е любовта,колкото и да пишем за нея,да я описваме и най-точно да се опитваме да я опишем,стигаме до извода,че пред нея ние сме едно нищо.И с хиляди думи няма да успеем да я изразим и опишем както трябва,да я представим в истинската и светлина,и същност.Момчета,момичета,мъже,жени,секс,наркотици и рокендрол...но дори и те немогат за запълнят празнотата у човека.
                                                                          My,my,my Delilah
                                                                          Why,why,why Delilah.
Delilah на Tom Jones,песента на баба ми и дядо ми.Всеки път,когато я чуя заварям очи и си представям как дългата копринена рокля на баба ми се разхожда  напред-назад,дядо ми е сложил ръка на кръста й,и те се носят под звуците на песента.Това е любовта,това е истинската любов.