2 Hearts

Стрелакта на стенния часовник удари 12.00.Време беше да тръгва,чакаше го дълъг полет. Трябваше,но неискаше.Отново да замине,отново да ги изостави,да ги напусне,хиляди километри далеч от дома.Далеч от семейството,приятелите и от нея,от Мишел.Трябваше,налагаше се.Сърцето му препускаше лудо.Куфарът,звукът от колелцата,движение,отдалечаване и приближаване.Вече наближаваше летището,беше сам неискаше никои да го изпрати.Сам самичък,така както бе дошъл.Беше така близо и така далеч.В 13.00 ч. самолетът излетя,той замина,а сърцето му остана.

...
Мишел беше вкъщи,чакаше телефонът да звънне.С всяка изминала секунда  потрпваше, трепереше,беше притеснена,разсторна и безнадеждно влюбена."Мисля,че го обичам,но повече няма да плча за него",каза тя със сълзи на очи.Отвори прозореца и се загледа в небето,а там някъде близо до слънцето прелиташе самолет.Той беше слънцето и луната на нейния живот . Остана там,на въздух докато не се показа луната."Слънцето и луната на моя живот",повтаряше си тя..А после остана там до сутринта.Утре,утре беше нов ден,ново начало.

Give Your Heart a Break

Ароматът на изгоряла свещ,осещането на падащия восък върху меката бяла кожа.Лекото изгаряне,загасената лампа,тъмнината.Малкият пламък,джазът,носещт се от включеното радио.Вкусът на запалена цигара.Kрещящата,галеща ухото мелодия,забавеният пулс,тишината на нощта.Пълното със звезди небе,хладната нощ,сковаващият студ,засъхналият по кожата восък,падащата мъгла,белият сняг.Тишина,падащт восък.Лека,лека и приятна болка.Малкото огънче.Тишина,джаз,мъгла,огън,снягТанцуващият огън,малките големи звезди,празната чаша,угасналата цигара.Тишина и мрак.Спокойствие.Усмивка.

I Follow Rivers.

Седеше на пода,на земята.Малкият ъгъл и беше така познат.Беше свита на топка,тресеше се,сълзите се стичаха една след друга.Какво се бе случило,какво стана,какво разбра.Самата тя не осъзнаваше.Катастрофа,само това се повтаряше в съзнанието й.Представяше си хиляди картини,как се  е случило,какво е станало.Сърцето й се свиваше,сълзите бяха солени,но тя и тях не усещташе,единствено болката.Катастрофа,катастрофа,катасрофа.Хиляди километри далеч от нея,най-близкият й човек на земята,катастрофа.Искаше да умре,потъваше в дупка все по-дълбоко.Все едно режеха сърцето и с остро ножче на хиляди части.Катасрофа,рани,сърцето и пулсираше,чувставше го,чуваше го.Плачеше.
Едва стигна банята,съблече се и се потопи във ваната,искаше да умре,да се одави,но и за това нямаше сили.Нищо вече нямаше значение.Болката,тя я убиваше.Болка,толкова силна,като мощна вълна,която дърпа към дълбините на морето плувеца.Катастрофа,само това имаше значение,рани..
Отново се скри в ъгъла,наоколо цареше тъмнина.

Тя.

Толкова битки,случки,моменти,толкова страхове бяха нахлули в главата й.Пълен хаос и мрак,незнаеше какво да прави,на кого да се довери,стъпките и бяха грешни.Често водеха назад,животът циклеше в една посока-надолу.Хората,приятелите,семейството наблюдаваха.Тя бе единствената,която можеше да си помогне,никой друг,освен един...
Секс,наркотици и рокендрол,така започна новата година за нея.Лудо и шантаво.
"Внимавай какво си пожелаваш" повтаряше си тя,опари се,огънят я опари,изгори я,остави и белег.Времето летеше.А тя,тя се чувстваше сякаш лежи върху облак.Защо,и тя не знаеше.Беше толкова объркана.Доверието в хората бе изгубено.Духовно бе празна, сърцето и бе като кухо дърво,страдаше мълчаливо.Живота в розово отдавна си бе заминал.Сега беше сив,сиво примесено с черно.Музиката я дразнеше,нощта я привличаше,мрака я обичаше.Тя се бе променила,небеше същата."Искам всичко да е като преди" да,това искаше тя,но не,късно беше,неможеше да се върне назад.Времето,хората,тя,самата тя се бе променила.
Нощта бе дошла,луната светеше,беше пълнолуние.Време беше да излезе,животът течеше,тя беше едни нов човек,една нова..

I ♥ Black & White

Nana.Happy new year !