Цигари,дим и любовна мелодраматична музика от 5 сутринта до 5 вечерта.Ах,Дилайла...и пак драма,и пак драма.Драмата е част от усещането за любов,от любовния ритъм.
Нима любов е да седиш пред компютъра ,и да гледаш профила на човека в интернeт,а на живо и една дума да не можеш да обелиш.Изобщо какво е любовта,колкото и да пишем за нея,да я описваме и най-точно да се опитваме да я опишем,стигаме до извода,че пред нея ние сме едно нищо.И с хиляди думи няма да успеем да я изразим и опишем както трябва,да я представим в истинската и светлина,и същност.Момчета,момичета,мъже,жени,секс,наркотици и рокендрол...но дори и те немогат за запълнят празнотата у човека.
My,my,my Delilah
Why,why,why Delilah.
Delilah на Tom Jones,песента на баба ми и дядо ми.Всеки път,когато я чуя заварям очи и си представям как дългата копринена рокля на баба ми се разхожда напред-назад,дядо ми е сложил ръка на кръста й,и те се носят под звуците на песента.Това е любовта,това е истинската любов.
