събота, 11 август 2012 г.

Kill or be Killed

   Не харесваш себе си,промени се,не харесваш дадена ситуация-промени я.Живеем в свят,в който всеки има право на избор.Всяко наше действие,решение,та  дори мисъл е наш избор . Днешните и вечни гордост и предразсъдъци са създадени от градската суета.Суета, обхванала повечето хора,свързана с желанието да бъдат модерни.Онова повърхносно модерно,скриващо реалността.Но,ако всички бяхме с открити карти,къде щеше да е тръпката.
Откриваме се един на друг едва когато доверието ни бива спечелено,когато опознаем човека срещу нас.Истината е,че доверието е лукс ,който хората рядко си позволяваме.
Връзка,каквато и да е тя- любовна,приятелска без взаимно доверие е обречена на провал.
Доверието се гради с времето.Понякога допускаме прекалено близо до нас грешните хора,след време го осъзнаваме и смятаме стореното за грешка.Една голяма грешка ,но поправима грешка.  Но това не означава,че след един провал не можем да се изправим, и да продължим да търсим,онова, което всички търсим.
Не бива да съжаляваме за грешките си,те са факт,трябва да се стараем да не ги повтаряме,и да си вадим поука.Понякога ни се дава време, да осъзнаем стореното,да преосмислим живота си,да потърсим плюсовете и минусите.Да променим негативното в положително.
Истина е,че перфектни хора няма.Всеки прави грешки.Предизвикателството е за смелите, защото само те успяват да се изправят,да осъзнаят и поправят стореното.Хубаво е , когато някой вижда наред с положителните и негативните черти у себе си,не ги приема,а се опитва да ги промени.
Времето е най-големият подарък,благодарение на него,някои успяват да се усъвършенстват , да променят това ,което не харесват у себе си,предпазвавйки се от вече допуснатите грешки.
Не можем да променим другите,но можем да променим себе си,можем да бъдем тези които искаме да бъдем.Нека бъдем промяната ,която искаме да видим в света.Нека има повече хора,които да следват мечтите си,защото мечтите са планове за бъдещето.
Да знаеш какво искаш, и да продължаваш да го търсиш,защото който търси той намира,да не губим надежда.Надеждата умира последна.Животът е красив,когато има цел.


                                                                                                                                  С любов за Ели

понеделник, 2 юли 2012 г.

Мечтите могат и да се сбъдват

Когато незнаем какво искаме ,борбата е да разберем какво всъщност иска сърцето ни и тогава да се борим за него ,живеем само веднъж.

неделя, 1 юли 2012 г.

run

Докато прескачаше високата ограда на стадиона в 8 сутринта си мислеше за грешките,които бе допуснала през изминалата година.Едва вторият ден от ваканцията бе започнал,а тя беше другаде.Мечтаеше за независмост,пълна свобода,но все нещо и пречеше,искаше да го промени,знаеше,че може,беше силна.Ако една ситуация не и харесваше ,тя или я променяше,или променяше отношенияето си към нея,никога не се оплакавше.
Тичаше,слушаше buddha bar,опитваше се да се разсее,да изтрие всичко лошо от себе си , вътрешно също бягаше.Бягаше от мислите.За два дена тя се сблъска с толкова "идиотщина",така го наричаше.Опитваше да забрави,знаеше,че неможе да промени това което и пречеше ,беше нейн ред,трябваше да се промени,за да оцелее, трябваше да се промени.Знаеше ,че животът не е гаден,та той е красив просто хората са гадни.Тичаше,а музиката  се носеше заедно с нея,слънцето напичаше ,въздухът бе горещ,стадионът бе празен,беше само тя,тичаше и мечтаеше за свобода.Тя и истината.