събота, 25 февруари 2012 г.

buy art not cocaine


Heaven.

Едни идвт на този свят,други си отиват.Кръговратът на живота,колкото  и да е жесток,това е нашата истина.Понякога истината кара всичко друго да изглежда като лъжа.Една коварна и голяма лъжа.Нещата просто се случват дори и без причина,всеки ден по света се случват толкова жестоки събития.Събития,които разтърсват живота на хиляди хора.Но когато се сблъскаме със смъртта започваме да оценяваме живота.Той не е даденост,той е дар,всяка минута е дар.Когато си страничен наблюдател,неможеш да помогнеш,колкото и да искаш.Разбираш,става ти ясно-жиотът е дар.Да наблюдаваш борбата за живот на едно живо същество е толкова трудно,толкова тежко.Понякога не го разбирам този живот,толкова невинни страдат,толкова добри хора.Умират деца,други получават белези за цял живот.Невинни страдат.А смъртта тя е другият живот...спомените,защото накрая само те остават.
Почивай в мир,Дони.

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Усмихни се

                                                                                                                                                                                  Има дни,в които сме сърдити на живота и на съдбата.Всичко върви наобратно.Правим планове, а те не се сбъдват,прогнози за времето,бъдещето.После гледаме как те стават на пух и прах пред очите ни.Изпадаме в вътрешни депресии.Ставаме неспокойни,всичко около нас е в черно, смехът ни дразни.Но това е животът,нали?Винаги ще има хора,който да не ни харесват,да ни копират,да крадат от нас,да си преписват чужди качества,заслуги,но в края на деня,когато оставаме сами с себе си,ние знаем кой сме,а те не.Съвестта умора не хваща.Човек трябва да се изправя пред трудностите,да ги преодолява и да продължава напред.Такъв е светът наред с доброто има лошо,наред с красивото има грозно.Животът не е приказа,съдбата си играе с нас. Един ден,една минута,един следобед, могат да заличат месеци прекарани в страдание, самосъжаление и прочие.Могат да направят денят ни красив.А един ден може да направи животa ни красив.Та дори това да е едно кафе с приятели,среща с още приятели.Невероятното секси момче,което седи срещу теб с две невероятни мацки,но гледа точно теб.Питаш се защо теб.Обръщаш се,но зад теб няма нищо освен стена,а той продължава да те гледа,и да се усмихва. Какво можеш да направиш,освен и ти да се усмихнеш.Приятелите,те гордо изпълняват ордена на приятелтвото.До теб са в добро и зло.Навън вали сняг,а ти си на топло с приятели,какво по-хубаво.Трябва да се усмихваме по-често за хубавите неща,за хубавите хора,за хубавите моменти,а защо не с едно малко бурканче нутела,защо не?