събота, 29 октомври 2011 г.

House.

 Къщата на шишман..
Определено къщата си заслужава мъките-прескаченето на ужасно висока ограда,съпроводена с инциденти като падане или пък някоя дреха в минус,но истината е,че си заслужава неволите..
Особено към девет вечерта,когато навън е паднал мрак,вътре е още по-тъмно,от време на време е осветявана от някой външна улична лампа.Бсеки звук те плаши,кожата настръхва и се чудиш какво правиш там,а дали няма някой вътре,а има ли духове.За духове не знам,но мястото е красиво,светлината е красива,леко призрачно,красиво.











 Леко старховито,часовете се изнизват един след друг.Залезът,нощта,къщата и пак прескачане,влизане,излизане и пак прескачане..Звезди,небе,нощ.

събота, 22 октомври 2011 г.

catch a fire,so you can get burn now..

 Склад,училище или просто една обикновено необикновенна сграда.Сграда с история,място с символика и чувство.Стъпиш ли сякаш усещаш историята и миналото,преселваш се в друг свят..
1985 или 2011 година..
Миризмата на изгоряло и старо е навсякъде.Разхвърляни дрехи,парцали оцелели от втората световна война.Хиляди парчета,изплуващи от миналото,призраци.Толкова много стаи,коридори,етажи.
 Изпочупени прозорци,примамливо отворени врати,нестабилни стаи,а мислите текат в една посока-вървиш по нестабилна пътечка,от която с всяка секунда шансът да паднеш,да се срути призрачната къща се увеличава.

 Малки стаички,стаички на наказани затворници,място за размисъл.
 И пак отворени врати,примамливо отворени врати,нестабилна основа,любовни писма..



 Миризмата на изгоряло.


История,история и пак история.Звуците на една война,нареденият пъзел от спомени,писмата на една любов.Любов и война.

   

петък, 7 октомври 2011 г.

като ден и нощ.


Прекалено разлини или пък не,а може би прекалено еднакви.Или не,не и пак не.Нищо не е като преди.В главата на Ева бе пълен хаос,хиляди парчета разпръснати по пода.Като пъзел,но от онези големите,сложни,които отнемат много от нашето време,за да бъдат решени.Слънцето грееше,но само от едната страна,от другата бе пълен мрак.По-страшен и от най-тежката буря.
                                                                                                                                                                   В другата част на Земята бе нощ,луната озаряваше с пълна сила земната покривка.Той си спомняше за нея.Нощта бе млада,но хладна.Дебелият есенен пуловер не бе способен да го стопли,спомените го натъжаваха.Спомените,защото те бяха част от миналото,а то никога нямаше да се върне.Да,той беше едно богато момче,богато на спомени,с времето загубило своето състояние.Духът си отиваше,а луната бе единственото добре приветствано нещо в неговото съзнание,като стар приятел.Един стар и добър познайник,съхраняващ историята,доказващ,че тя е съществувала,историята на две изгубени души.