понеделник, 28 ноември 2011 г.

Задрасках името ти,изгорих страницата.
Какво получих,на края–началото
...

сряда, 16 ноември 2011 г.

Вече е тъмно,но улиците още са пълни с хора.Денят беше свеж,имаше усмивки,направих добро.Вечерта е млада.Чувам музика,цигулки,китари.Идва от там..Музика и звуци,немога да го опиша,толкова нежно,толкова леко.."Мислех си за теб",да точно това се пееше,и аз го пея,дори в момента.Лек джаз,какво си мислиш?Надявам се хубави неща,ами за мен..Джаз,мелодия.Толкова е свободно и чисто всичко,искам да скачам,да тичам.
Къде съм?На някаква поляна,вече е сутрин и аз тичам,крещя.Пак чувам този джаз,о колко е хубаво.Свобода,краката ми усещат земята,под мен падналите листа на есента..Свобода,изразена с един вик,една мелодия,джаз..

събота, 12 ноември 2011 г.

Тя беше съвсем обикновена,като всички други,но не съвсем.Беше силна,борбена,решителна.Бореше се,изкачваше един след друг върхове,хората около нея и се възхищаваха безгласно.Искаше ли нещо,рано или късно го постигаше.Страдаше както всички,плачеше като всички,смееше,а как обичаше да се смее.Обичаше силно,толкова силно.Тя беше човек на любовта,не се интерсуваше от чуждото мнение,казваше винаги каквото мисли и смята за правилно,дори резултатът и последствията да не бяха добри,бунтуваше се.Имаше приятели,приятел,куче и семейство.Но един по един всички си тръгнаха,остана сама,появи се той,той я предаде.Пак остана сама,но тя е силна,по-силната от другите,има още  много много върхове,тя не е сама..

вторник, 8 ноември 2011 г.

Част

"с него,с нея,с любовта.
Тази чудна,приказна любов,
като от филм,любов искрена и смела,
любов,създадена за двама,                                                                                                                     любов,родена за живот."

събота, 5 ноември 2011 г.

При светлините

Лъжи,измислици,игри,
неразбрали,уморих се,стига,боли.
Пак и пак,стига аз съм една,сам сама,боли.
Отново,пак,преди,сега,утре,в момента,стига,остави ме,боли.
Утре пак там,вчера не,но понеделникът е наш,вторника делим на две,срядата не сме,
остави ме,знаеш,че не мога да кажа не,а искам ли,защо ме питаш.
Аз съм там при светлините,светлините на нощта,хилядите цветове,там на нашето място,
стоя и чакам.Сряда е,пак съм там,тебе те няма,замръзвам на студа.
Четвъртък,петък,събота,неделия,игри и пак игри,стига остави ме,знаеш,че не немога да кажа,остави ме.
Понеделник,там сме при светлините,студено е,топло ми е,обичам те това ли каза,стига,остави ме,боли,стига игри.
Понеделник,вторник..седмицата свърши,имам да ти казвам нещо,да може под дъжда,там при светлините,да в сряда,една дума,две букви''Не''това е краят,тук при светлините.Игри,игри и пак сълзи.

петък, 4 ноември 2011 г.

Черно и Бял

Те са като брат и сестра,
като две капки вода,
черните очи,бялото лице,черната коса,белите ръце.

Нежното докосване,ароматът на парфюм и цигари,
нежното докосване,твоята ръка,нейната ръка,малка тайна.
Парфюм,цигара,целувка,устни.
Плътни устни,целувка,изгарят в едно,огънят се разпалва,душите се сливат.
Огънят се разпалва,те са там като черно и бяло.

Черно без бяло,бяло без черно,огънят изчезва в мрака,студът сковава сърцето,
те са там като черно и бяло.
Черно и бяло,бяло и черно,две следи,хиляди звезди,те още са там,огънят гори.
Да,те са черно и бяло.
Черно и бяло,огънят гори.