Докато прескачаше високата ограда на стадиона в 8 сутринта си мислеше за грешките,които бе допуснала през изминалата година.Едва вторият ден от ваканцията бе започнал,а тя беше другаде.Мечтаеше за независмост,пълна свобода,но все нещо и пречеше,искаше да го промени,знаеше,че може,беше силна.Ако една ситуация не и харесваше ,тя или я променяше,или променяше отношенияето си към нея,никога не се оплакавше.
Тичаше,слушаше buddha bar,опитваше се да се разсее,да изтрие всичко лошо от себе си , вътрешно също бягаше.Бягаше от мислите.За два дена тя се сблъска с толкова "идиотщина",така го наричаше.Опитваше да забрави,знаеше,че неможе да промени това което и пречеше ,беше нейн ред,трябваше да се промени,за да оцелее, трябваше да се промени.Знаеше ,че животът не е гаден,та той е красив просто хората са гадни.Тичаше,а музиката се носеше заедно с нея,слънцето напичаше ,въздухът бе горещ,стадионът бе празен,беше само тя,тичаше и мечтаеше за свобода.Тя и истината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар