понеделник, 12 декември 2011 г.

Леко безчувствена

Леко безчувствена,коварна,с усмивка на лице,тя продължи своята разходка.Разходка из празния, студен коридор.Беше последният ден,последният ден на измами и лъжи,пренаситени и украсени.Зад усмивката се криеше едно дълбоко наранено момиче,зад грима стоеше едно реално същество.Маската и стоеше добре,отиваше й.Вратата беше близо,изходът далеч.Една крачка и си там,усилието далечно,илюзията вечна.
"Изборът е мой",това прошепна тя,отвори вратата,кракът се подаде на дневна светлина,сложи очилата,преметна си косата,усмихна се отново,затвори врата и продължи напред,с гордо вдигната глава,като една истинска дама.Навън слънцето се бореше с падналата мъгла,беше един късен декемврийски следобед.

Няма коментари:

Публикуване на коментар