i tried to drown my sorrows, but the bastards learned how to swim.

Когато бях малка ме беше страх от тъмното,от мрака,от самотата,от малки и тесни пространства. Имах чувството,че въздухът ми ще свърши всеки момент,но когато започнах да пораствам страхът се  променяше,увеличаваше или намаляваше,а понякога просто изчезваше.Някои от страховете си отиваха,други се появяваха.Страхът от бъдещето,от новото и от промяната,която предстои на всеки от нас рано или късно.Страхът от ''вечното''.Кратката и несъществуваща вечност.Тя, вечността не е за хората.Ние имаме само едни живот и в него всичко идва,за да си отиде.Борбата за същесвуване.Моментите,моментът.Опитваме се да го задържим колкото можем.Не искаме да го пуснем,да му се насладим,колкото може повече,но истината в този живот е,че всичко идва,за да си отиде.
Както е казала Фрида,страховете никога не умират,могат да се скрият някъде дълбоко в душата ни,но не умират.