Скрита буря в нощта

Звукът от леещият се пороен дъжд по улицата сякаш я изпълваше.Вече бе нощ, отдавна стрелката на часовника бе ударила 12 ,последната цигара бе запалена , до нея лежеше той.  Ръката му силна и тежка бе върху нейната тънка талия ,с една ръка бе я прегърнал.Леглото бе меко ,дъждът звучно тих,допирът с чуждото тяло приятен.От време на време бурята притихваше.
Искаше да се изплъзне от тежката и силна ръка,и да се полюбува на тихата дъждовна нощ.Нещо я глождеше,не и оставаше мира,искаше да му каже,но не можеше,той бе заспал. Беше красив дори в съня.Красивите му дълбоки сини очи бяха затворени , лежеше невинно до нея, усещташе пулса му,а така искаше да чуе гласа му .
Отворения прозорец ,ароматът на дъжд,лека хладнина нахлуваше в стаята,искаше да се притисне по-силно до него,и да забрави за студа,да осети топлината.
А до преди малко се радваше на неговите ласки ,страстни целувки,нежни докосвания,изтръпваща при всеки допир,а така искаше да му каже..