Eden.

marry the night.

                                                                           ...
Забранявам,край слагам на инат
Нощем грубите кошмари,дъхът ми да спира
Мислите все в една посока да се губят
Сърцето лудо да прескача,а на допир сякаш ток ме хваща
Загуби ме,забравиме,забравям те
Забранявам,край слагам на инат
До луната чак ще стигна,теб ще те забравя
На инат,ще видиш,на целия свят ще покажа,себе си ще докажа
Сълзите ще изчезнат,болката ще отмине.Аз,аз не съм сама                                                                   До луната чак ще стигна,теб ще те забравя                                                                                   Забранявам,край слагам на инат.

Леко безчувствена

Леко безчувствена,коварна,с усмивка на лице,тя продължи своята разходка.Разходка из празния, студен коридор.Беше последният ден,последният ден на измами и лъжи,пренаситени и украсени.Зад усмивката се криеше едно дълбоко наранено момиче,зад грима стоеше едно реално същество.Маската и стоеше добре,отиваше й.Вратата беше близо,изходът далеч.Една крачка и си там,усилието далечно,илюзията вечна.

"Изборът е мой",това прошепна тя,отвори вратата,кракът се подаде на дневна светлина,сложи очилата,преметна си косата,усмихна се отново,затвори врата и продължи напред,с гордо вдигната глава,като една истинска дама.Навън слънцето се бореше с падналата мъгла,беше един късен декемврийски следобед.

София.Толкова красива.Колкото стара,толкова и млада.Тя не спи,сякащ вечер се събужда.Нощем блести в хиляди светлини.
Петък,красива петъчна вечер,пълен чил аут.Хубава музика,приятно място,любими хора наоколо.Животът продължава да тече.Петък всяка минута е сладка.
Приятна събота и неделия.

Задрасках името ти,изгорих страницата.
Какво получих,на края–началото
...

Вече е тъмно,но улиците още са пълни с хора.Денят беше свеж,имаше усмивки,направих добро.Вечерта е млада.Чувам музика,цигулки,китари.Идва от там..Музика и звуци,немога да го опиша,толкова нежно,толкова леко.."Мислех си за теб",да точно това се пееше,и аз го пея,дори в момента.Лек джаз,какво си мислиш?Надявам се хубави неща,ами за мен..Джаз,мелодия.Толкова е свободно и чисто всичко,искам да скачам,да тичам.
Къде съм?На някаква поляна,вече е сутрин и аз тичам,крещя.Пак чувам този джаз,о колко е хубаво.Свобода,краката ми усещат земята,под мен падналите листа на есента..Свобода,изразена с един вик,една мелодия,джаз..

Тя беше съвсем обикновена,като всички други,но не съвсем.Беше силна,борбена,решителна.Бореше се,изкачваше един след друг върхове,хората около нея и се възхищаваха безгласно.Искаше ли нещо,рано или късно го постигаше.Страдаше както всички,плачеше като всички,смееше,а как обичаше да се смее.Обичаше силно,толкова силно.Тя беше човек на любовта,не се интерсуваше от чуждото мнение,казваше винаги каквото мисли и смята за правилно,дори резултатът и последствията да не бяха добри,бунтуваше се.Имаше приятели,приятел,куче и семейство.Но един по един всички си тръгнаха,остана сама,появи се той,той я предаде.Пак остана сама,но тя е силна,по-силната от другите,има още  много много върхове,тя не е сама..

Част

"с него,с нея,с любовта.
Тази чудна,приказна любов,
като от филм,любов искрена и смела,
любов,създадена за двама,                                                                                                                     любов,родена за живот."

При светлините

Лъжи,измислици,игри,
неразбрали,уморих се,стига,боли.
Пак и пак,стига аз съм една,сам сама,боли.
Отново,пак,преди,сега,утре,в момента,стига,остави ме,боли.
Утре пак там,вчера не,но понеделникът е наш,вторника делим на две,срядата не сме,
остави ме,знаеш,че не мога да кажа не,а искам ли,защо ме питаш.
Аз съм там при светлините,светлините на нощта,хилядите цветове,там на нашето място,
стоя и чакам.Сряда е,пак съм там,тебе те няма,замръзвам на студа.
Четвъртък,петък,събота,неделия,игри и пак игри,стига остави ме,знаеш,че не немога да кажа,остави ме.
Понеделник,там сме при светлините,студено е,топло ми е,обичам те това ли каза,стига,остави ме,боли,стига игри.
Понеделник,вторник..седмицата свърши,имам да ти казвам нещо,да може под дъжда,там при светлините,да в сряда,една дума,две букви''Не''това е краят,тук при светлините.Игри,игри и пак сълзи.

Черно и Бял

Те са като брат и сестра,
като две капки вода,
черните очи,бялото лице,черната коса,белите ръце.

Нежното докосване,ароматът на парфюм и цигари,
нежното докосване,твоята ръка,нейната ръка,малка тайна.
Парфюм,цигара,целувка,устни.
Плътни устни,целувка,изгарят в едно,огънят се разпалва,душите се сливат.
Огънят се разпалва,те са там като черно и бяло.

Черно без бяло,бяло без черно,огънят изчезва в мрака,студът сковава сърцето,
те са там като черно и бяло.
Черно и бяло,бяло и черно,две следи,хиляди звезди,те още са там,огънят гори.
Да,те са черно и бяло.
Черно и бяло,огънят гори.

House.

 Къщата на шишман..
Определено къщата си заслужава мъките-прескаченето на ужасно висока ограда,съпроводена с инциденти като падане или пък някоя дреха в минус,но истината е,че си заслужава неволите..
Особено към девет вечерта,когато навън е паднал мрак,вътре е още по-тъмно,от време на време е осветявана от някой външна улична лампа.Бсеки звук те плаши,кожата настръхва и се чудиш какво правиш там,а дали няма някой вътре,а има ли духове.За духове не знам,но мястото е красиво,светлината е красива,леко призрачно,красиво.

 Леко старховито,часовете се изнизват един след друг.Залезът,нощта,къщата и пак прескачане,влизане,излизане и пак прескачане..Звезди,небе,нощ.

catch a fire,so you can get burn now..

 Склад,училище или просто една обикновено необикновенна сграда.Сграда с история,място с символика и чувство.Стъпиш ли сякаш усещаш историята и миналото,преселваш се в друг свят..
1985 или 2011 година..

Миризмата на изгоряло и старо е навсякъде.Разхвърляни дрехи,парцали оцелели от втората световна война.Хиляди парчета,изплуващи от миналото,призраци.Толкова много стаи,коридори,етажи.

 Изпочупени прозорци,примамливо отворени врати,нестабилни стаи,а мислите текат в една посока-вървиш по нестабилна пътечка,от която с всяка секунда шансът да паднеш,да се срути призрачната къща се увеличава.

 Малки стаички,стаички на наказани затворници,място за размисъл.

 И пак отворени врати,примамливо отворени врати,нестабилна основа,любовни писма..

 Миризмата на изгоряло.

История,история и пак история.Звуците на една война,нареденият пъзел от спомени,писмата на една любов.Любов и война.