Истината е,че всичко и всички се променят рано или късно.Та дори и единадесет
годишното хлапе в подлеза,хванало цигара по-голяма от него.Всички и всичко,външно,вътрешно.Светът около нас,приятелите,познатите,непознатите,улиците,градът.Как да запалиш цигара след такава гледка,как?Едно малко дете,да още дете,детенце,та това може да бъде по-малкото ни братче, синът,братовчеда,племенникът,на къде отива светът.. Каква е причината на едно все още невинно и недокоснато от живота дете да пуши,да се прави на голямо,да вдишва вредния за дробовете дим.Защо на хората около него не им прави впечатление,защо го подминават,а няма ли родители,или те са само за пред хората,да попитат направи ли си домашното,изяде ли си вечерята,изхвърли ли боклука?Това ли в двадесет и първи век са родители.Ами чувствата на детето,емоционалното му състояние,неговата ранимост,а след десет години,какъв човек ще израстне от това дете?Защо хората бият към материалното и забравят основното,превръщат се в роботи.Защо няма справедливост,невинни страдат,егоизмът побеждава.Любовта,тя е невидима, като пожар,който бива угасен.Изчезва.Подкрепата,нея я няма.Ценното се захвърля като боклук,а ние го подминаваме.Слепци,но до кога ще си затваряме очите за важното,истинското.Тетър в това се превръща животът.Aктьори и актриси,това са хората.Но до кога,животът не е филм. Филмът е излюзия,животът е истина,а не тетрална постановка.
