четвъртък, 19 януари 2012 г.

2 Hearts

Стрелакта на стенния часовник удари 12.00.Време беше да тръгва,чакаше го дълъг полет. Трябваше,но неискаше.Отново да замине,отново да ги изостави,да ги напусне,хиляди километри далеч от дома.Далеч от семейството,приятелите и от нея,от Мишел.Трябваше,налагаше се.Сърцето му препускаше лудо.Куфарът,звукът от колелцата,движение,отдалечаване и приближаване.Вече наближаваше летището,беше сам неискаше никои да го изпрати.Сам самичък,така както бе дошъл.Беше така близо и така далеч.В 13.00 ч. самолетът излетя,той замина,а сърцето му остана.

...
Мишел беше вкъщи,чакаше телефонът да звънне.С всяка изминала секунда  потрпваше, трепереше,беше притеснена,разсторна и безнадеждно влюбена."Мисля,че го обичам,но повече няма да плча за него",каза тя със сълзи на очи.Отвори прозореца и се загледа в небето,а там някъде близо до слънцето прелиташе самолет.Той беше слънцето и луната на нейния живот . Остана там,на въздух докато не се показа луната."Слънцето и луната на моя живот",повтаряше си тя..А после остана там до сутринта.Утре,утре беше нов ден,ново начало.

Няма коментари:

Публикуване на коментар