петък, 6 януари 2012 г.

Седеше на пода,на земята.Малкият ъгъл и беше така познат.Беше свита на топка,тресеше се,сълзите се стичаха една след друга.Какво се бе случило,какво стана,какво разбра.Самата тя не осъзнаваше.Катастрофа,само това се повтаряше в съзнанието й.Представяше си хиляди картини,как се  е случило,какво е станало.Сърцето й се свиваше,сълзите бяха солени,но тя и тях не усещташе,единствено болката.Катастрофа,катастрофа,катасрофа.Хиляди километри далеч от нея,най-близкият й човек на земята,катастрофа.Искаше да умре,потъваше в дупка все по-дълбоко.Все едно режеха сърцето и с остро ножче на хиляди части.Катасрофа,рани,сърцето и пулсираше,чувставше го,чуваше го.Плачеше.
Едва стигна банята,съблече се и се потопи във ваната,искаше да умре,да се одави,но и за това нямаше сили.Нищо вече нямаше значение.Болката,тя я убиваше.Болка,толкова силна,като мощна вълна,която дърпа към дълбините на морето плувеца.Катастрофа,само това имаше значение,рани..
Отново се скри в ъгъла,наоколо цареше тъмнина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар